Днес е първият учебен ден! Децата се приготвят за новата година и си обличат новите дрехи. Някои от тях отиват в съвсем нови класове и се чудя, дали се притесняват от опасността да ги застигне познатата ни ситуация, в която по дрехите посрещат, а по ума изпращат.
Вероятно, да, особено като вземем предвид колко импулсивни могат да бъдат децата понякога. Неволно могат да обиждат, а понякога го правят и нарочно. В този ред на мисли, логично се сетих за униформите, които въведоха тук и там и които изглежда, че пак се връщат на мода. Виждам ги във все повече училища, но честно казано малко съм раздвоена на тази тема. От една страна, смятам, че е хубаво децата и особено младежите да могат да се обличат, както желаят. Това е начин да изразят себе си пред света и да се себеоткрият по-лесно.
От друга страна, униформите се явяват защитна преграда между класовите, финансовите и социалните различия. Не че рано или късно всичко не си проличава, все пак има неща, които не можеш да скриеш. Въпросът е, че униформата ти дава време първо да представиш себе си като личност, а не веднага да те видят чрез дрехите, които носиш.
Едно нещо обаче искам да отбележа и да му наблегна. Нека униформите бъдат стилни и удобни! В противен случай носенето им се превръща в мъчение и определено няма да бъде от полза на децата, а напротив – ще им повлияе зле на самочувствието.